21 февр. 2010 г., 14:39
За Ст...
Изгарям!
В очите ти виждам надежда
и спомен
за нещо предишно.
Не питам...
Аз знам, че отдавна отмина
онази далечна любов.
И виждам,
че помниш все още
и търсиш ме в мрака студен.
Когато
очаквах те и молих за тебе,
къде беше ти в онзи ден?
Изгаряш!
За допир и нежна целувка
и помниш
как тръпнех до теб.
Пак питаш...
Какво сбърка
и защо си заминах?
С кого съм сега в моя ден?
Видя ли?!
Как споменът реже,
дълбае
в душата ти моето име.
Върни се!
Крещиш пак наум
и ме гледаш.
Върни се!
Крещя аз наум
и те гледам...
© Сандра Неста Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Добре дошла. Бъди! Ив
-
Благодаря ти много! За да разбереш един стих, трябва да го усетиш по същия начин, както го е усещал поета, когато го е писал. Ти разбра моя стих.
-
крещи на глас...не изпускай чувството. Прекрасно написано.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Само когато тишината крещи у теб, можеш да чуеш себе си и да разбереш, какво искаш, едва тогава можеш да извикаш на глас желанието си и да си го случиш!