За Старите чувства или добро, или нищо...

                  На всички Жени, които съм обичал

             през годините и те са ме обичали...с Любов!..

И чувствата са като Времето

те също нямат ход назад

и цял Живот им носим бремето,

а може би и в Оня Свят,

щом всичко толкова прекрасно

от преживяното с финес:

безумно, еротично, страстно-

все търсим, търсим и до днес...

Но Гъделът им тъй внезапен

от осъзналата се страст-

не може (жалко!)  в път обратен

да ни разтърси с нова власт...

Ти всичко минало далечно

сега забулено в мъгла,

което уж бе толкоз вечно-

не споменавай с дума зла!..

О, тия дето сме обичали

не може да са лоши!..Не!..

(И някогашните  момичета

с цветя да поздравим поне!..)

Но както загасиш ли Огъня

остава само пепелта,

така остава само Спомена

отиде ли си Любовта...

Не може Споменът да стопли,

че той е пепел от Любов,

но както тъпа болка, чопли

душата ни за цял Живот...

Когато казваш мила моя:

„ Към близост нямам интерес...”-

ти знаеаш ли, че във безброя

от дни зачеркваш вече днес?..”

Това, което днес пропуснем

завинаги остава тук-

от утре Скъпа, с нови чувства,

но в старият си махмурлук!..

...Днес моля те, за всичко минало

ако не можеш със добро-

ти просто замълчи!.. Безсмислено

е!..

     То бе, каквото е било!..

д-р Коста Качев