Римуваният стих бил стихоплетство,
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети,
оказва се били стихоплетачи.
И трябвало е между редовете,
да търся смислите им – за илачи.
А аз четях им думите, тъй просто,
сега разбирам, колко бил съм смешен.
Пропиваха се чак до мойте кости,
а прочита ми явно е погрешен.
„Отвъд думите“ трябвало да търся
и да се вглеждам между редовете.
Но аз дали сега ще ви разтърся,
че всяка тяхна дума беше цвете.
Така набрах красив букет от рими,
не съм се взирал в белите полета.
Аз вярвам,че поет затуй е Име –
заплел е смисли с рими във куплета!
© Данаил Таков Все права защищены