За страха

Понякога след ден тревожен,

потърсил нейде тишина,

не се ли плашиш от въпроси...

Въпросите на съвестта.

Така ми тегне тишината,

все нещо вътре ме гризе,

ведно с мойте години...

Натрупах много грехове.

За миг си представи, случайно,

те срещне тази, де коси.

На кой ще изречеш Обичам,

на кой ще избодеш очи?

В мислите недей губи се

(аз отговор си чакам цял),

на тебе ще изпея песен.

Напразно, друже, си живял.

Понякога след ден тревожен,

намерил нейде тишина,

не се ли плашиш от въпроса...

Как дни минават в самота?

Така ме плаши самотата,

че моля се да бъда пръв,

на тези дето съм обичал

със шепа да не хвърлям пръст.

Да се завръщам като призрак,

да чезна тихо у дома...

Не искам никога да губя

на дните мой любовта.

Така е, мразя тишината

и мислите си мразя даже,

дано си птица глас извие,

та пътя верен да покаже.