За света ни съм спокойна...
Поглеждам те с разплакани очи...
Не мога да приема твойта клетва!
Къде е вярата ти в мен, кажи? -
ме питаш и сърцето ти потрепва.
Защо не виждаш моята любов?
Защо? Когато само теб сънувам...
Защото свикнах все да съм сама,
Защото да обичам се страхувам!
Кога погреба вярата си в мен?
А ти кога научи ме да вярвам ?
Защо съзираш тайни всеки ден? ...