alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
27 дек. 2008 г., 11:10

За свободата 

  Поэзия » Философская
1176 0 11
 

За  свободата  

 

Природата 

създава ни с прокоба -

осъжда ни

преди да се родим.

След девет месеца 

затвор в утроба,

привикваме 

със строгия режим.

 

Но още 

от зачеването знаем, 

че някой ден 

ще се покажем вън.

Ембрионално, 

някакси нехаем

и дните си 

прекарваме във сън.

 

Не е ли парадокс?  

Знаем за колко

решен ще бъде   

нашия проблем.

Но разберем ли,

че изтича срокът,

напускайки затвора си -

ревем.

 

Дали това 

е  само зов за помощ

или естествен подтик за борба,

но оттогава 

клетките ни помнят

в генома си 

страстта към свобода.

 

Заложено е в нас 

с  балканска дързост

към нея 

цял живот  да  се  стремим,

но щом я придобием -

става тъжно.

Не знаем как

да я употребим.

 

И свободата всъщност 

наш затвор  е.

Природната прокоба ни тежи.

Уж цял живот

за свобода се борим,

но винаги

от нея ни боли.

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??