8 дек. 2020 г., 00:29

За съдбата на болката 

  Поэзия
382 4 4
Как искам болката да е бездомник,
безпътна да се скита по света.
Да няма пристан, ни един поклонник
и никога открехната врата.
И нека като черна дупка бясна,
да нагнети се и да се взриви.
Осъдена безропотно да тласка
сизифов камък в стръмните скали.
Усойни да са дните и́, студени –
ни цел да има, нито светлина.
В мастилен мрак с ръцете вледенени,
да проси милостиня – топлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
: ??:??