4 мар. 2005 г., 22:44

За теб 

  Поэзия
1257 0 5

Една България, една родина
във мен заспива всяка вечер,
а понякога си толкова далечна
сънувам те и си оставаш вечна.

Прекрасни родните балкани
ми връщат пътеките отминали
и  мислите по тучните поляни
красиви, слънчеви, ненадминати.

Слънцето за теб едничка грее,
докосва те с любов морето синьо.
Вълните се разбиват в прибоя
и пак си ти една за мен, родино.

Обичам те, България!
За теб раздавам своите надежди,
за теб аз вярата съм съхранила
и любовта в букетче нежност свила.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??