За теб
Взимам стъколото от счупеното огледало
и бавно го прекарвам през студените си устни...
Бликва топла кръв... Тя ми напомня за нашите дни!
Спомняш ли си първия път, когато ми каза”обичам те”?
Света ми в ръцете си държеше...
Долепи нежно твоите до моите устни и тази топлина не мога
да забравя...
Сега кръвта се стича бавно....
И боли, боли, боли...
Боли, че не мога да видя лицето ти,
че не мога да чуя гласа ти,
не мога да те докосна...
Но дори да ме боли, не спирам да мечтая за нашите дни...
© Буба Все права защищены