15 сент. 2007 г., 08:40

За теб 

  Поэзия
706 0 5
Седя на пясъчния бряг,
и в слънчевия изгрев пак се вглеждам,
а лятото, отминало във бяг,
във спомените топли ме отвежда.
И там до края ще те пазя,
дълбоко скрита във сърцето,
и ти като жигосана съдба,
живееш в моята душа.
А времето лекува рани,
и страшни белези дори.
Бъди звездата във небето,
и лъч от слънцето бъди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Все права защищены

Предложения
: ??:??