Пак ставам аз сама
и питам се сега,
защо до мен те няма,
какво ли с тебе става?
О, да, забравих аз,
че нощем не до мен заспиваш,
че дните не със мен споделяш...
И сама, разплакана и слаба,
с мечтите си оставам,
но не, не се предавам...
Аз копнея и за теб живея...
♥∞♥
© Александрина Все права защищены