Думите се изливат като топъл дъжд,
дъжд любовен, нежен, дори пламенен...
Искам лицето ти да докосна поне веднъж,
но копнежът в мен със страх е заменен...
Ако моите думи те уплашат,
ако гръб обърнеш ти...
Ако дъхът ми спре бъзмълвен,
докато "Сбогом" изговаряш ти...
Не! Не вярвам в това...
Вярвам само в тези обещания, в тези слова...
Ти ме създаде, ти ме накара да живея.
Ти ме накара на всяка твоя дума от радост да се смея. ...