Искам пак да гледам в твоите очи,
дори от любов да ме боли.
Искам ти да си до мен сега,
да ме дариш с твоята топлина.
За нищо не съм се борила така,
както за теб и любовта.
И вярвам, че ще дойде ден,
в който ще си завинаги до мен.
Как мина толкоз време,
а в душата ми си само ти.
Как мина толкоз време,
а незаменим остана ти.
Дори на друг да се усмихвах,
в душата ми тъга,
на теб, когато се усмихвах,
щастлива бях жена.
Не съм и вярвала преди,
че глас така сърцето ми ще разтупти.
Как пламва ми лицето,
щом чуя ти гласчето.
26.12.2007 г.
© Симона Костадинова Все права защищены