Бих избола очите си сини 

и на тяхно място бих сложила  маслини,

за да имам нейния тъмен, топъл поглед.

Навярно моите изглеждат ти студени 

и затова мислиш все за нея,

тя тече в твоите вени.

В моите очи оглеждат се небето и морето,

но пък в нейните се оглеждаш ти.

Бих заключила към теб всички врати,

 но не става и ето -

чакам те дори в съня.

Една надежда, една остана -

някога да потръпне  в тебе нещо

и отново в твойте прегръдки да падна,

защото да съм сама е така зловещо...

.