Повик бе…
мил
и толкова тих…
със сърцето
дочут…
дълго чакан
докоснал
ме с нежност
в кротък миг
за мен
и за тебе
щастлив…
Вяра е…
Бог
и предчувствие…
за онази
любов
от съдбата
дарена…
когато
изгубен
си бил
и най-малко
готов…
Обич е…
а
аз Магдалена…
в очите ми
сълзи
и искам с тях
нозете
твоите
като на
Бог
да измия
сама…
с косите
си
бял, светъл покров
насъбрана
болка
да попия…
от живот
със святост
тъгата
тиха
да отпия
с любов…
Andrea Bocelli - Power Of Love
© Магдалена Костадинова Все права защищены
Ти си отдавна в човешката душа и си шеташ, разчистваш - страх, болка и тъга!
Прегръщам те!
УЮТ И ТОПЛИНА В ДОМА ТИ, Щастлива и здрава година!