24 мар. 2007 г., 20:14

За теб... 

  Поэзия
685 0 0
Защо за теб се сещам аз сега,
нима искам нещата с теб да продължа?
Нарани ме и те оставих,
от дъното на душата си те намразих!
Спомен от любовта ни все още има,
но сетя ли се - скривам в себе си болката и оставам мнима!
Не мисля, че те обичам - след теб не тичам,
но за жалост името ти всяка нощ в сънища любовни аз изричам!
Обичах те и никой така не ще обичам,
но ти след края се сети след мен да тичаш.
Няма да простя това - няма да ти върна любовта!
Сетя ли се за нашите моменти,
настръхвам и всичко в сълзи се превръща.
Плача не от болка, а от ярост!
Нямах аз храброст да те оставя, не исках да виждам в очите ти сълзи,
затова те оставях да живееш във лъжи.
Само едно нещо искам аз сега,
да те видя днес, на мига!
Искам посърнал от болка да си ти
и да гледаш право в моите очи.
Да видиш щастието в тях, да чуеш радостния ми смях.
Да дойдеш и да ме докоснеш - невярващ, че съм аз.
Аз съм - Да!
Истинска, щастлива пред теб стоя.
Пак да паднеш в краката ми ти, да рониш твоите фалшиви сълзи
и да ме молиш - "Върни се ти!"

© Христислава Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??