Далеч от теб, Българийо,
аз птица съм с прекършени крила,
пресъхнал ручей и замлъкнал славей.
Прашинка съм от вечността.
Далеч от теб, родино моя,
прогони ме живот злочест,
за малкото монети в шепата
захвърлих роден дом и чест.
Но всеки ден по тебе гасна
и спомням си за моя роден край,
за самодивите, балкана,
за песните и китните поля. ...