Всеки божи ден е моят плет,
дето го прескачам под секрет.
От силата на думите обзет,
се представям скромно за поет.
И във тръпки сутрешни дори
се събуждам рано във зори.
Слънцето с лъчи да ме дари...
В мен поезията да гори.
Думите във стих да подредя-
цялата творба да изградя.
Чувствата лирични да вградя.
теб, читателю, да наградя!
Образа ли ми забравиш тих,
запомни поне едничък стих...
© Никола Апостолов Все права защищены