За теб, любов - какво не бях!
За теб какво не сторих!
Над пропаст по въже вървях.
Поканих те. И портите отворих.
Смирено коленичих там на прага
и превъзнасях те до бога.
Спасявах те и оцелявах. Чаках.
Но да се отрека от теб - не мога!
Като тигрица малкото те пазех.
Лекувах те и все прескачах трапа.
Във кал и преспи често газех,
за да си до мене. Да те имам само. ...