Това стихотворение посвещавам на моята баба, която не е сред нас... Може би тя ще го прочете... Обичам те с цялото си сърце! Никога няма да те забравя!
Няма те сега... Отне те от мен смъртта!
Няма те сега... Отгледа в мен човека!
Няма те сега... Да видиш мойте болки и мечти!
Ах, ако знаех поне чувстваш ли се добре...
там, където всъщност си...
Не, не зная къде е това.
Не мога да ти изпратя дори и мъничко писмо!
Понякога те виждам нощем в съня,
но ти не идваш често! Защо така?
Не се ли чудиш, твоето внуче
как я кара на Долната земя?! ...