paula (Паула Петрова)
72 926
17 сент. 2009 г., 20:21

За теб, приятелю! 

  Поэзия
885 0 7

Душата си отворих - цялата,

поканих те със мъничка молба...

Минавайки през нея на раздялата,

да не оставяш никаква тъга!

Приседнал тихо в полумрака,

ще ти разказвам приказка за мен,

за демоните, дето дебнат, чакат...

и боря се със тях и нощ, и ден.

За моите любови и раздели,

лежащи скрити в моята душа,

за очите... болката поели

и сълзите, изплакани в нощта.

И стигнала до дъното, до края,

ще ти покажа чистото сърце,

което може още да мечтае -

в криле превръща моите ръце.

Душата си ти дадох - цялата,

със тебе всичко споделих...

Защото знам, че на раздялата

ще бъдеш истински щастлив!

© Паула Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??