Във топлия ти глас неудържимa
кръвта ми се разлива оглушително,
виновност се лепи с недопустимост
по преспите на някаква томителност.
От чакане - летят пустини,
в очите ми се раждат ветрове,
стопяват се в гърдите ми лавини,
от обич си създавам грехове...
Заглъхнали са всички очертания
на трепети, които си припомних.
От лудости копнежни и доверия
в незримото на думите те стоплих...