9 окт. 2014 г., 17:28

За тебе, майко 

  Поэзия
425 0 3

Че ти си майката ми родна

и ти си моето начало.

И знам: под тайната природна

сърцето в теб ми е звучало.

 

И къс месо съм от плътта ти,

и твое копие в главата.

И кръв съм, майко, от кръвта ти,

и стръкче мъжко от тревата.

 

Когато болка ме налегне

и мъката сърце пробожда,

и без дори да ми дотегне

такваз молитва в мен дохожда:

 

- Ох, майко! Майчице добричка!

Помагай и не ме оставяй!

Хвани ме, майко, за ръчичка

и твойта обич ми доставяй!

 

Че твоят поглед ме лекува

и дава сили за пред Ада.

А твоята любов векува

и не познава тя преграда!

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели, за коментариите и оценката!
    Радвам се, че харесвате написаното!Желая Ви хубав ден!
    Поздрави от мен!
  • Силно стихотворение за майката си написал, Никола!
    А майката следва да бъде възпявана в поезията. Каквото е написано за нея, никога не е достатъчно. Майка е и дори родината ни.
    Затова стихът ти добива и едно алегорично измерение.

    Поздравление за успеха! Трудно се пише успешно за майката!

    Съдечен поздрав: Мисана
  • Няма нищо по-истинско от майчината любов:
    "О, майко! Майчице добричка
    Помагай и не ме оставяй!
    Хвани ме, майко за ръчичка
    и твойта обич ми доставяй!"
    Поздрав за най-святата любов! Лек ден!
Предложения
: ??:??