Колко обич сбира ми сърцето –
всичката до сетен удар е за теб,
как кипи във вените кръвта ми –
бих дала всяка капчица за теб...
За тебе арфа е душата ми
свири на нея и не ме жали,
дори да скъсаш всичките ѝ струни
и няма... пак за тебе ще звъни...
Ръцете ми са дом за тебе,
но празен и ненужен е, уви,
любовта ми – океан безбрежен,
но на брега оставаш вечно ти...