Тъжно пяха тази нощ щурците.
Превръщаха във плач дори смеха.
Дъждееха сълзите на звездите
и давеха самотната луна.
Слушах безпощадния спектакъл
и в локвите тъга се потопих.
Спасителния пояс не дочаках.
Удавих се в поредния си стих.
Думи ме пробождаха жестоки.
Болката стоически търпях.
Слизах всевъзможно по-дълбоко
в минорни звуци и ръждясал страх. ...