За удара бъди готов!
Ранил си ги сърцето и душата,
удари ги с измами и лъжи.
И в тях остава белег, безвъзвратно,
сега кървят и нека ти тежи!
И питаш ме защо съм безразлична,
защо обръщам настрани глава –
защото грешката, че те обичах,
не мога да си я простя.
Тежи ли ти, когато с неприязън
се вглеждам във очите ти така?
Това е болка – ти ми я показа,
предишната ми нежност изгоря.
Помни това, недей да го забравяш –
хората са силни, но с любов.
Спуснеш ли се първи да удариш,
за удара бъди готов!
© Деница Красимирова Все права защищены