24 июл. 2012 г., 13:13

За важните и простите неща 

  Поэзия » Гражданская
661 1 0
Българийо, от песните ти блика
тъга и смях, надежда и сълзица,
където и да сме, ще ни събираш
под сянката на своята лозница.
Във виното си сложила магия,
докосне ли на българин сърцето,
да бие буйно и да е игриво,
и да обича силно, до последно.
За билките ни казват – цяр от Рая,
целунати от горски самодиви,
водите ни извират от безкрая:
вълшебни, животворни, лековити. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Предложения
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »