Недейте стрес да трупате у вас,
че тоя стрес е подла орисия.
Изпълва ви – той капе час след час,
накрая става страшна бъркотия.
Ще ви удари в жлъчка и стомах,
ще порази я черен дроб, я мозък.
Ще плачете „не съм какъвто бях“
„ех, да съм здрав, дори - презиран просяк“!
Затуй го запомнете най-добре –
на нервна почва казват е проблема.
Дълбае ни, разкъсва ни на две
и свършва в почва най-обикновена!