severianin (Валентин Чернев)
417 677
8 июн. 2012 г., 13:58

За виното и истината 

  Поэзия
653 0 9

ЗА ВИНОТО И ИСТИНАТА

 

                                       “In vino veritas!”

 

В чашите винени светела голата истина… -

старата мъдрост на древния Рим е измама.

Пени се в каните огнена лудост избистрена,

плискат морета от вино.

Но истина няма!

 

Пари отровата, дето се пее из песните

- вино от Охрид, лютива ракия от Драма -

пият по хладните кръчми юнаците - лесно е! -

кръчми под път и над път.

Само истина няма.

 

Давим във вино душите си, търсим надеждата,

светят на дъното в чашите личните драми,

в капка рубинена болка и гняв се отцеждат.

Драми си имаме бол.

Само истина няма.

 

Всички я търсим, но нея я няма из каните,

няма я в бъчвите, в тъмните изби задрямали.

Пени се вино в бокалите, святка в стаканите…

Чаши си имаме.

Истина, истина няма!

 

Иде не смелост, над пълните чаши надвесени,

в шемета винен сме някак по-дръзки и прями.

Само че в шемета губим за миг равновесие.

Само - залитаме…

Пием, а истина няма.

 

Мракът се спуща над нас, тъмнината ни плаши…

Ние ли бъркаме, старата мъдрост ли мами -

розов изглежда светът през налетите чаши,

виното лъже…

Но истина - истина няма!

 

Нещо е сбъркано, може би в нас е сгрешеното -

истини търсим по кръчмите, пием пред храма.

Свети на дъното в чашите утешение

и ни горчи като жлъчка.

 

А истина няма!

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??