Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги,
приличат все на връщане обратно
и даже и да спра да се помръдвам,
аз пак достигам тук и безвъзвратно
се губя по познатите места.
(Аз може да съм сляпа, но навярно
във тези длани има светлина.)
И станала бездомница от бягане,
от улиците, дето съм живяла,
разбирам - след поредното си падане -
от бродене забравих да съм цяла.
23.05.2012 г.
© Наталия Все права защищены