Умираше Надежда
От... злоба...
Пронизваха я
с ледени игли
а вън вали
а вън вали...
И отслабна
И стана мъничка
И крехка
А силиконовите ù гърди
Ръждясваха сами...
Тогава тя на Слънчо ги показа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.