Заблуда

Какво е това,

               което човек вечно търси

и разбира ли се в един живот?

Какво е това,

               към което Духът води

и оправдава ли страданията

                                      в земния път?

Любов ли е, или омраза,

красота или мрак?

Падение или величие,

изпълняващо волята на небесата?

Объркан когато си към прогрес,

                                    казват, води,

но няма ли и минутка покой

в този век забързан, задъхан

към безкрая и вечността.

Не мисли ти, човече уплашен,

че можеш само с твоите сили

                                   да оправиш света,

защото заблудата в душата ти расте

и постоянно си над бездната

                                   на безнадеждността.

Постой и поспри се,

                                   огледай кипежа около теб

                                                                  и в света.

Така ще усетиш твоята роля

в голямата игра, наречена - живот.

Така повярвал в своите сили,

на теб самия ще дадеш голямата мощ,

предназначена за други,

вечно отблъсквали те и нощ и ден.

Поспри, почакай,

прегърни търпението

като най-любимата твоя жена.

Усмихни се ведро и щастливо

на малките дребни неща.

Това, без което немислимо е

да живееш и се чувстваш човек,

на което душата се радва,

изчиства сърцето, благославя ума.

Та ти, човече, от Бога създаден си

да си весел и щастлив във вечността.

Изчисти всичко ненужно водещо те

                                                  към смъртта.

Не за това Бог създал те е -

да предизвикаш ката ден

демоните в света,

ни борба с тях да водиш.

Не отнемай Божиите права.