Мечтаех да бъда различна.
Мечтаех да имам разкош.
Дали щото приказки четох
по цял ден и цяла нощ?
Надявах се, молех и вярвах,
че някой ще види във мен
жената, способна да дава
любов всеки ден.
Уви… не се сбъдна мечтата.
Потъна захвърлена в кош.
Така остарях… но пак четох
приказки по цял ден
и цяла нощ.
Къде ли да търся копнежа
по принца на белия кон?
Остана ми малка надежда -
поне да е в бял панталон.
29.11.2010г.
© Упорита Добродушкова Все права защищены