Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.
Романтиците — и те след тях.
Странно е гробовете да ровя.
Кражба неприемлива и грях.
Бях ефирна. Не съвсем за сцена.
и зад чигите стоях на заден план.
Може би е някакво намигване
кой да каже - дявол или фавн.
И усмихвах се, когато ми е тъжно.
Следвах мнимите трошици в път.
Жалост, бягство, сетне - неизбежното,
сякаш друга се въртях в кръг.
Не провидих белези на сушата.
Пясъкът под ходилата ми бе хълм.
Учеше ме на кураж Моргана ребром.
И ме щипеше в буден сън.
© Христина Комаревска Все права защищены