Dally_B (Даниела)
106 123
17 июл. 2008 г., 10:19

Заблудата, че си живял 

  Поэзия » Философская
571 0 2
 

Не си изплетен ти от чувства.

Не могат да те проядат молци.

Риторично ли душата не е пуста

или просто не улучиха стрелци?

 

Седем  десети се сливат с една

непокътната още заблуда,

оцеляла иронично досега.

Избор твой или принуда?

 

Ще се разтвори в тебе лесно

и ще я резорбираш ти...

И както става много често,

необратими ще са нейните щети.

 

А треската ще бъде силна,

42 - ще бележи фатално.

Душата ще остане афебрилна,

изсмяла се на знак за равно.

 

В сомнолентност ще прозреш

истината ти... макар и закъснял.

Дали си струва да умреш,

за да узнаеш защо не си живял?

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за този коментар. този стих е труден за разбиране от към идея и изказ и именно поради това се радвам, че сте го почувствали. Поздрав***
  • Браво!!!Много истина.....
Предложения
: ??:??