danda (Даниела)
358 1120
26 июн. 2010 г., 21:04

Забранена зона 

  Поэзия
708 0 4

 

 

          Отново в съня ми дойде

       и пак стоиш на прага, а не влизаш,

       тъмнината като вълна на голо боде,

       като дълга копривена риза.

       Омръзна ми да идваш всяка нощ,

       без думи винаги да си отиваш,

       а утрото да ме пронизва като нож,

       да ме човърка с острие ръждиво.

       От днес сънят ми е за тебе забранен,

       тук не идват спомени измачкани,

       но ако нещо пак те спъне някой ден,

       не стой на прага, осмели се да прекрачиш!

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Aр, благодаря за коментара, не бих се засегнала ни най - малко дори и да беше критичен! Що се отнася за "прекрасността", аз също смятам, че това не е най - доброто от мен. Що се отнася до темите , да прав си въртят се едни и същи теми, но аз намирам това за провокация - да бъдеш по своему различен в нещо толкова "овехтяло". И за финал, когато емоциите ме връхлетят и думите просто се изливат, аз им се подчинявам напълно, отдавам се на чувствата си и не мисля за останалите "подробности" - просто такъв ми е темпераментът. Още веднъж благодаря!
  • Много ми хареса!
  • Прекрасна поезия!Аплодисменти!
  • Браво..много ми хареса
Предложения
: ??:??