13 окт. 2007 г., 19:33

Забрава 

  Поэзия
549 0 2

Без да мога крещя, без да искам говоря,
с мъка движа ръка върху листа и споря
колко много си дал, колко малко съм взела,
без да мога ще спра и без теб ще поема.
Теменужено плах, моя свят ще потуля,
ще се крия в прахта, с пепелта ще измия
тия сълзи, които, сухи, капят в мъглата
и дали си живял ще забравя, забравя...

© Емилиана Върбанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??