Защо, народе,

главата навел си? 

Защо пред избора

скланяш глава?

Затворил си себе си 

в клетка, обгърната

изцяло от самота и

объркано питаш се

"Кой си?" Но за помощ

не подаваш ръка.

Защо за игото

разтворил си длани

и гребеш от живота

с лека ръка?

Отдавна забравил 

си на дядо ти дните,

многобройните добри 

дела, че живота си

клет той даде, 

за да има за тебе

благодатна съдба.

Българино, виж се!

Забравил си онези

велики слова,че

в живота важно е

да оставиш 

истинска следа.

А ти в ден един

се събуди и питаш

"Къде сме? Накъде

сме сега?"  И вечно

нанякъде скиташ се,

изгубил посока 

за твойта душа.

Тръгнал си в тъмното,

бродиш и проклинаш

тази свещена земя.

И ето разбираш- 

посоката губиш, 

питаш се:"Накъде

 сме сега?"Стоиш 

тъжен и муден в

тоз слънчев сезон,

отново забравил ти

кой си, докато всички

се молят за свобода.

Ти? Кой беше, прощавай?

Загубихме твойта следа.