11 окт. 2011 г., 23:28
Забрава
С дъха на утринна роса
звезден блясък капе от листата.
Слънчев миг във моята коса
пари още във дланта ти.
Тиха сутрин, изгрев посребрен,
в очите ти долавям.
Твоят дъх е още ускорен,
но още малко ще останем,
доде преминем моста от дъга,
където стават хората различни.
Не ме забравяй, ти ми обеща ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация