С болка си отива
нашето поколение.
Нито създаденото от нас
нито обичта ни.
Потъваме в забвение.
Не можем да работим
нито да даваме.
Ненужни сме вече.
Хайде на село,
хайде в "дома",
само от очите ви
по-надалече.
А ето го блока,
в който живяхме.
Дърветата, цветята,
които посяхме.
И когато минете от там,
обръщате лицето.
Браво, добре си учите
детето.
Но явно забравихме
само
да ви дадем сърце,
което да боли,
щом извикате
татко, мамо.
© Лиляна Стаматова Все права защищены