Забравени (непо)желания
От Хаоса събирах отражения,
непожеланите отричах в себе си.
Страстта ни е поредно стълкновение,
а верността с отсрочка - до победа.
И колабирах - все в стихотворения,
безумствах, самотувах в мрака.
Ти сееше с размах съмнения,
плода берях - за тебе неочаквано.
Но не потръпнах никак да го вкуся,
отлагах все поредното желание.
Греха на Луцифер е тъй изкусен
до победата на твоето признание.
От хаоса събирах отражения,
с желания играехме на жмичка.
Обичай ме! С поредното сражение.
И аз ще ги забравя! Всички!
© Таня Георгиева Все права защищены