Намерих най-сетне длетото,
с което цяла вечност си ме ваял,
забравено, страдало беше горкото
да гради невъзможните мои идеали.
Да превърне от грахово зрънце - човека,
който всеки ден с радост ти зърваш,
не била зла съдбата, а била тя проклета,
не при теб, а при друг да ме върне...
Вина изпива ме! Защо изобщо те намерих?
Длетото е ръждясало и остаряло...
Усилията свои с капка кръв премерих,
а чувството любов в годините е изгоряло... ...