22 февр. 2007 г., 21:35

Забрави! 

  Поэзия
1120 0 8
Улавям усмивката ти в слънчевото утро
и ми липсваш все по-силно и боли...
Спомена за нас ме кара да се будя сутрин,
но знам, че няма да те имам... Забрави!

Недей си спомня всички мои думи!
Недей ме кара пак да вярвам в нас!
С трясък счупих всичко помежду ни.
В грешница лъжовна се превърнах аз...

Губех се в чужда вяра!
Осъмвах в чужди ледени легла!
И своя воля вече нямам,
за да се боря срещу пошлостта...

Фалшиви ценности ти подари ми.
Или в такива ги превърнах аз?
Поглеждам пак в очите ти лъжливи...
Или не бе лъжа измисленото "нас"?

Не знам дори какво желая вече.
Не знам дали те мразя или не.
Понякога в съня си те целувам вечер.
Понякога сърцето злобно те кълне...

Объркана съм! Истина това е!
Не го отричам! Вярно е, уви...
Не знам дали за мене обичта е...
Недей ми отговаря! Забрави!

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??