Забрави ме!
Почувства импулса в онзи ден,
реши да се разделиш с мен.
Не беше сигурен в това,
но аз ти дадох свобода.
Звъниш ми още в дългите самотни нощи.
Убиваш самотата в алкохол.
Очите ми преследват те във всяка точка,
но не признаваш, че измъчва те болка.
Аз не те обичам вече... и май не съм.
Бих искала да те събудя от тоя сън.
Бих се радвала да срещнеш друга
и да живеете в страст, задруга.
Забрави ме! Не измъчвай и себе си и мен!
Боли ме! Ще трябва да те нараня.
Ще трябва безразличието си да призная.
И че с теб никога не съм се чувствала в Рая.
Забрави ме! Любов тук няма!
Не изпадай в още по-голяма яма!
© Магдалена Русева Все права защищены