Запуших порите на слънцето с тъгата си…
Забравих даже как целуват римите…
Замръзна и душата ми…
Откъснаха се струните…
Изгасна топлата камина на сърцето ми…
Заспа онази радост чакана…
не викана по име, ала търсена…
Заспа…
Унесе се в мечтания…
Остави ме да търся щастието… сама…
Пустини викат ме…
Навярно чакат дъжд…
И вътре в себе си
аз споря за този път към тях…
Реших се все пак…
Пътувам с нощния хлад…
Дочувам някой как се моли...
Душата ми…
е бебе…
Май обич проси…
Но защо ли?
Забравих даже как целуват римите…
© Ем Все права защищены