25 февр. 2010 г., 00:08

Забравих що е усмивка... 

  Поэзия » Другая
1793 0 19

Сълзите скърцат

в ръждясалия катинар.

Спомените хълцат

в селският дувар.

Паяците плачат

самотни по ъглите.

Загледана в тях...

си спомням за игрите,

за детския ни смях,

за баба, за нощите,

в които спокойно спях.

Усмихната сънувах

и звездите...

Сега съм тук,

за да си спомня...

В свят - толкова друг...

Изпълнен със студ...

Забравих що е усмивка...

© Ирена Чинтова Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!Тайнствено, оригинално, докосващо дълбините на душата.
  • Време е да си припомниш!
  • Благодаря!
    Красив стих
  • Носталгично,но прекрасно!Всеки иска да се върне в детствота!Поздрави!
  • Много е хубаво да се върнеш в детските спомени . . .
    Безгрижни години, смях, веселие и игри !
    Сълзите са неизбежни . . .
    Прекрасно е стихотворението !
    Лек ден, Ирена !
  • Ваня, Маргарита
    радвам се, че не сте ме забравили!
  • Прекрасен стих!!!Прегръщам те
  • Привет!Липсваха ми стиховете ти изпълнени с толкова много чувства!Спомни си за усмивката!
  • Благодаря ти, Весе!
  • Желая ти да срещнеш човека , с който да забравиш що е тъга...
    Тъжен и хубав стих!!!
    Поздрав и от мен!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/127/Ysh-oG-oIHM
  • Здравей, Петя! Благодаря ти за коментара!
  • Сълзите са диалог със самия себе си,естествена реакция на вътрешното аз, за отпор срещу грозната действителнос. В стиха ти е използван мотивът за заключването, което осигурява защита. Но спомените са отслабили защитата...Човек е станал уязвим, живеейки с носталгичност по нещо изгубено.
  • Радвам се, че не сте ме забравили! Много, много ви благодаря за милите думи!!!
  • Поздрав и от мен!Казала си го чудесно!
  • Открих те,радвам се че си тук! А стихото ти ме докосна и ме развълнува и при мен се появяват подобни мисли но ти си ги изрекла много добре.
    Поздравления! И много усмивки!
  • здравей ! много хубаво стихо !6!
  • "Забравих що е усмивка..."
    .......................................................
    Понякога си мислим, че животът е усилие,
    което не си струва, но ако преодолеем болката и
    песимизма си и продължим напред, може би ще
    успеем да догоним щастието и да повярваме отново
    че животът е усилие, което винаги си струва...
    Много актуален, оригинален и докосващ сърцето стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа, и за талантливата поетеса!
    Пожелавам сбъднати мечти занапред, успех и късмет!
    БЪДИ!



  • Иренка, май сме на една вълнА с теб...
    Ох... съвсем ме размекна...
    Така добре си го описала... сякаш думите са една прозрачна завеса, зад която се виждат скъпите за нас неща...
    Браво ти!
    Обичам свободата в стиха, това, да предоставиш на читателя собствен прочит и преживяване...
    Благодаря ти!!!
    ((( )))
  • Радвам се, че се завръщаш!
    А катинара ще го сменим!
    Поздравления за съкровения стих, Ирена!
    И аз го усетих!!!

Предложения
: ??:??