В лудешка надпревара със века,

забравихме неща обикновени:

да поздравим,

да подадем ръка,

да бъдем искрени и откровени.

Изчезнаха идилиите днес,

забравихме добрите стари нрави.

Дори е рядък,

непривичен жест,

ако услуга някой ти направи...

Къде си, рицарю на Сервантес,

със смешна и наивна нетактичност?...

И Санчо стана дързък

и без чест,

с неимоверна алчност и практичност...

Върни се, мой любими Дон Кихот!

И нека бъда твоя Дулцинея!

О! Загрубява нашият

живот!

А искам аз за нежност пак да пея!