15 нояб. 2012 г., 13:49

Забравила си 

  Поэзия » Любовная
624 0 11

 

Забравила си


Забравила си мястото, където
изпях ти песен – много, много стара,
изтръгната направо от сърцето
и струните на моята китара.

Забравила си... Беше край морето –
във залива, сред който ти се вричах,
но с времето забрави за момчето,
което още силно те обича.

Забрàви как наливахме с пороя
пулсиращо усещане за цялост,
ранима изтощителност в покоя,
прегърнал нежно крехката ни младост...

Забравила си пясъчните дюни,
вълните, на които обещахме,
че няма да изстине помежду ни
жаравата, в която изгоряхме.

Следите ни във меките килими
на пясъците златни край морето,
покана пращат – пак да повървиме,
под звездния отблясък на небето...

Забравила си, няма да се сърдя 
и пак ще свиря с моята китара,
но няма любовта ни да се върне –  
онази песен още по е стара.

 

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??