Забравям, няма да те лъжа,
какво е да горя във любовта.
Навярно се изгубвам под дъжда,
на делниците в сивата мъгла.
Забравям накъде съм тръгнал,
посока, пътища и дом дори.
Навярно дълго съм се лъгал,
че мога да докосвам и звезди.
Забравям за важните неща,
приятелство, семейство и деца.
Навярно ме обсебва алчността,
на дявола се вричам без борба. ...