И няма ни вече,
обвити в забрава,
потъваме бавно,
в наще лъжи.

Остана ни само, сляпа омраза
и болката, коята никога не спи.

И няма ги вече,
умират звездите,
небето чезне
и болни душите, 
гаснат във мрак.

Потъваме в бездна,
издълбана от сълзите,
които бавно давят ни пак.

На земята остана само прахта ни,
в миг от вятъра разпиляна
и никой не може да прекъсне съня ни,
имената ни никой не ще споменава.